Няма българин, който да не е чувал за Левски, да не знае как изглежда и всеки знае за какво се е борил. Няма по-свято име в българската история от Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ.  Самото му споменаване буди гордост, почитание, възхищение, удивление, но с името на свършва делото на Апостола на българската свобода. Не! За съжаление днес тачим името, а не делото. Забравихме същността на „свята и чиста република”, забравихве за „равенсто”, за „демократската република”. Превърнахме се деморализирани същества, без ценности, без любов, материализирани до краен предел. Забравихме уроците на историята, уроците на Апостола. Един човек, надрастнал десетилетия, стотелия, даже хилятолетия в своите идеи и мечти за един по-добър свят.

Една малка личност, родена в топлите дни на юли, с толкова голям принос за българската история. С голямо сърце и неугасваща вяра, той поема по трудния път на борбата, но не от воден от копнеж за власт или пари, а от любов, от любов към майка си, баща си, братята си, сестрите си, от любов към ближния. За днешните хора Левски трябва да представлява морален съдник, модел за подражание, не да бъде просто поредното име от миналото, 19 февруари да бъде пореден ден от календара. Много хора не разбират възхищението ми към тази велика личност и не ги упреквам. Как да разберем нещо, което ни е толкова чуждо? Трудно можем да вникнем в идеи те му. Повърхностно да, ще кажем „той е хуманист”, „той е патриот”, „той е борец”, „той е революционер”. Но разбираме ли, че той е започнал революция не с оръжие, а със знание. Трудно. Знаем за Вътрешната революционна организация. Но замислялили сме се как започва всичко?  Не! Левски продължава процес, започнал още през 17в от Паисий, написавайки „История славянобългаска”. Те събуждат у българина чувството за национална принадлежност и осъзнавайки своя произход и съдбата на отечеството си, те са готови да се борят за освобождението му. Левски доразвива идейно революционното движение, което му отрежда място в пантеона на българските герои.

Няма сила, която може да спре идеята. Левски дава живота си в името на свободата, но със смъртта му приключва жизнения път на Васил Кунчев, а идеите му продължават да живеят в съзнанието на народа вече 140 години. Макар днес да са хванали прах, те възкръсват от пепелта като феникс. В днешно време трудно ще се намери човек изцяло отдаден на една кауза, но въпреки това ги има. Аз трябва да изложа какво е Левски за мен. Левски е идея, личност, себеотрицание, човеколюбие и др. Но всъщност той е много повече от това, което може да се каже или напише за него. За мен той е ангел пазител на българския народ, друго определение не мога да дам. Дава себе си жертва за спасението на родината си. Точно какво Христос се жертва за да изкупи греховете на народа си. Той не е ли негов еквивалент, не носи ли същата божествена сила, същото разбиране за живота, същата любов в сърцето, отричаща себе си в името на другите. Каквото и да се напише за него... малко ще е. За това нека отдадем почит пред паметта му, не само на  19 февруари, ами всеки ден. Поглеждайки портрета му, да си спомняме саможертвата му, величието му, добротата му. Нека да го носим в сърцата си, нека никога не забравяме заветите му, нека вечно да те помним. Поклон Апостоле.

 17.02.2011г